Мракът обсебил е зимата
Вятърът зловещо нашепва
Утро с плащ от черна коприна
Дните в нощ се превръщат беззвездна

Облаци студ и мъгла
Сред тъмата се ширят
Призрачни клони шепнат тихо
Своите слова

Вихри незнайни през ъгли и проходи свирят
Луната наднича като силует на бяла глава
Ледът в езерото рисува картини
Чужди студени молитви нарежда нощта
Изгряват в ефира прекрасни сияния сини
На призрачната вечер показват мощта
Безмълвието ще погълне бавно всичко живо
И черната тишина ще се простре навред по света
И всичко ще стане отново смъртно бледо и сиво
И на огромен черен облак ще дойде смъртта